Обсебен
Във час, когато
една жена засажда лилии
във дворовете на очите си,
когато розите цъфтят безумно
и оглушават въздуха със аромата си,
там, след хоризонта,
където казват, че започвали миражите,
в които всеки виждал събудени най-сладките си сънища,
ще те намеря - дори несъществуваща,
заспала, отнесена, бленуваща,
ще бъде май, а може би септември,
улуците ще свирят,
като саксофони от вятъра надувани,
деца ще си играят в своя пясъчник,
ще те прегърна нежно,
денят ще кихне и ще се събуди
и като в паяжина от любов оплетени
ще се откриваме след векове загубени.
© Майк Всички права запазени