13.05.2010 г., 18:57

Обсебен

1.2K 0 4

        Обсебен

 

Във час, когато

една жена засажда лилии

във дворовете на очите си,

когато розите цъфтят безумно

и оглушават въздуха със аромата си,

там, след хоризонта,

където казват, че започвали миражите,

в които всеки виждал събудени най-сладките си сънища,

ще те намеря - дори несъществуваща,

заспала, отнесена, бленуваща,

ще бъде май, а може би септември,

улуците ще свирят,

като саксофони  от вятъра надувани,

деца  ще си  играят в своя пясъчник,

ще те прегърна нежно,

денят ще кихне и ще се събуди

и като в паяжина от любов оплетени

ще се откриваме след векове загубени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...