Обсебване

21 янв. 2012 г., 13:11

Поэзия

908 0 3

Всичко, дето се ражда у мен, е от тебе -

всяка светулчена песен и смях,

всеки токов импулс от косите към гребена,

всяко трънче, забито в мълчаливия страх.

Всяка въздишка, дето стърже гърдите ми,

непоискана прошка - възтънко въже...

... и тази молитва тука - в очите ми -

подкосила поне два-три чифта нозе...

Всяка пролука, през която се вмъкваш

и в съня, и в лудешкия ден,

и тази палава хитрост, с която отмъкваш

като грахово зърно секунди... и мен,

за да любим с дъха, с очи, с телата си,

додето запеят между ни слънца,

додето притихнат у мене сто вятъра -

... наследство за наш'те немирни деца.

fervor (fervor)

2012-01-21T16:28:14+02:00

Хубаво стихотворение!Поздравления!
elenasim1 (Елeна)

2012-01-21T15:43:01+02:00

!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-21T14:43:20+02:00

Една чудесна образност, която сама по себе си е послание. Високо интелектуален стих, който все пак търси подкрепа в сетивността. Сполучлив и пълен с виталност, с една само забележка - емоционалният заряд във финала пада под общото ниво на емоция. Иначе - поздравления!