17 мая 2009 г., 12:40

Общество от залези

804 0 0

Аз съм толкова обикновена,

живея в тоз бездънен, пъстър свят,

с жажда за знания, с осакатена чувствителност

и всичко край мене бавно се стопява...

 

Оставам в стаята, очите се затварят,

светът е общество от залези,

усещам само истинските като мен,

другите са цял живот усмихнати...

 

Аз съм малката, чаровна героиня,

нещастна съм в сценария на този филм,

нижат се годините като на кино,

но режисьорът ролята ми няма да смени...

 

Оставам в тоз свят, сътворен от болка,

аз знам - от болката ще се унищожи,

поне изгледай ти до края филма,

а след това с тълпата се смеси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...