17.05.2009 г., 12:40

Общество от залези

802 0 0

Аз съм толкова обикновена,

живея в тоз бездънен, пъстър свят,

с жажда за знания, с осакатена чувствителност

и всичко край мене бавно се стопява...

 

Оставам в стаята, очите се затварят,

светът е общество от залези,

усещам само истинските като мен,

другите са цял живот усмихнати...

 

Аз съм малката, чаровна героиня,

нещастна съм в сценария на този филм,

нижат се годините като на кино,

но режисьорът ролята ми няма да смени...

 

Оставам в тоз свят, сътворен от болка,

аз знам - от болката ще се унищожи,

поне изгледай ти до края филма,

а след това с тълпата се смеси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...