May 17, 2009, 12:40 PM

Общество от залези

  Poetry » Other
801 0 0

Аз съм толкова обикновена,

живея в тоз бездънен, пъстър свят,

с жажда за знания, с осакатена чувствителност

и всичко край мене бавно се стопява...

 

Оставам в стаята, очите се затварят,

светът е общество от залези,

усещам само истинските като мен,

другите са цял живот усмихнати...

 

Аз съм малката, чаровна героиня,

нещастна съм в сценария на този филм,

нижат се годините като на кино,

но режисьорът ролята ми няма да смени...

 

Оставам в тоз свят, сътворен от болка,

аз знам - от болката ще се унищожи,

поне изгледай ти до края филма,

а след това с тълпата се смеси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...