17 may 2009, 12:40

Общество от залези

  Poesía » Otra
808 0 0

Аз съм толкова обикновена,

живея в тоз бездънен, пъстър свят,

с жажда за знания, с осакатена чувствителност

и всичко край мене бавно се стопява...

 

Оставам в стаята, очите се затварят,

светът е общество от залези,

усещам само истинските като мен,

другите са цял живот усмихнати...

 

Аз съм малката, чаровна героиня,

нещастна съм в сценария на този филм,

нижат се годините като на кино,

но режисьорът ролята ми няма да смени...

 

Оставам в тоз свят, сътворен от болка,

аз знам - от болката ще се унищожи,

поне изгледай ти до края филма,

а след това с тълпата се смеси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...