17 may 2009, 12:40

Общество от залези

  Poesía » Otra
803 0 0

Аз съм толкова обикновена,

живея в тоз бездънен, пъстър свят,

с жажда за знания, с осакатена чувствителност

и всичко край мене бавно се стопява...

 

Оставам в стаята, очите се затварят,

светът е общество от залези,

усещам само истинските като мен,

другите са цял живот усмихнати...

 

Аз съм малката, чаровна героиня,

нещастна съм в сценария на този филм,

нижат се годините като на кино,

но режисьорът ролята ми няма да смени...

 

Оставам в тоз свят, сътворен от болка,

аз знам - от болката ще се унищожи,

поне изгледай ти до края филма,

а след това с тълпата се смеси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...