26 окт. 2012 г., 15:59

Обущар

906 0 6

Цял ден обущарят трака, чука,

има всякакви обувки тука.

Черни, бели, цветни, старомодни,

с чудни форми, малки и огромни.

С токчета високи, със каишки разни,

рафтовете не остават празни.

Гледай - интересни инструменти,

на лепило все ухае,

 пълно със клиенти.

Ето влиза дама нагласена

и попита притеснена:

–Господине,

ще оставя тез обувки,

закърпете всички дупки!

 

Чука-трака, чука-трака,

обущарят не оставя никого да чака.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Една прашинка внимание, а ме прави щастлив! Благодаря!
  • Децата биха се забавлявали с подобно стихотворение. Лесно ще го запомнят и възпроизведат в сценка, а това не е маловажно.
  • Радке и Ивон Благодаря ви за посещението! Милена и Милан, забелязах вече, че умеете да обиждате. Дано да сте професионалисти във вашите професии. Вие се очертавате като мой много лош кошмар.
  • Имаш право, Милан! Но когато човек надценява възможностите си, ето това се получава- глупости.
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....