Oct 26, 2012, 3:59 PM

Обущар

909 0 6

Цял ден обущарят трака, чука,

има всякакви обувки тука.

Черни, бели, цветни, старомодни,

с чудни форми, малки и огромни.

С токчета високи, със каишки разни,

рафтовете не остават празни.

Гледай - интересни инструменти,

на лепило все ухае,

 пълно със клиенти.

Ето влиза дама нагласена

и попита притеснена:

–Господине,

ще оставя тез обувки,

закърпете всички дупки!

 

Чука-трака, чука-трака,

обущарят не оставя никого да чака.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Една прашинка внимание, а ме прави щастлив! Благодаря!
  • Децата биха се забавлявали с подобно стихотворение. Лесно ще го запомнят и възпроизведат в сценка, а това не е маловажно.
  • Радке и Ивон Благодаря ви за посещението! Милена и Милан, забелязах вече, че умеете да обиждате. Дано да сте професионалисти във вашите професии. Вие се очертавате като мой много лош кошмар.
  • Имаш право, Милан! Но когато човек надценява възможностите си, ето това се получава- глупости.
  • Хареса ми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...