Обуздана мъка

9 дек. 2012 г., 10:16 11 лет назад

Поэзия » Философская

470 0 0

Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен.
Навярно своя жребий проигравам
през призмата на тежкият си ден...
Сърцето ми през огън нажежавам,
да претопя тревогите във мен.
Стоварват се върху ми небесата
през подли, ярости, ужасни мигове,
притисната във ъгъла от тъмнината - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Имам си мъничка тайна"
Памяти "Аскольда" 2018

Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »