Обуздана мъка

Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен.

Навярно своя жребий проигравам
през призмата на тежкият си ден...
Сърцето ми през огън нажежавам,
да претопя тревогите във мен.

Стоварват се върху ми небесата
през подли, ярости, ужасни мигове,
притисната във ъгъла от тъмнината -
предавам се дори на слаби врагове.

Призрак! Сянка във тъмнината пуста
- търси пътища към светлите зори,
героично носи на гърба си кръста -
на свойте свидни чувства и мечти.

Нима душата ми е чиста и е свята,
щом вятъра разбули своите следи?!
Да види бряг, да продължи нататък
и Любов отново в нея да се възцари.

Лъчиста