21 авг. 2007 г., 09:21

Обвинена в грях 

  Поэзия
586 0 6
     Обвинена в грях

Неволно аз се влюбих,
не търсих любовта,
свободата си загубих,
но радостта познах.

Любовта не пита
искаш ли я ти,
внезапно те връхлита,
събужда в теб мечти.

Приех я като песен,
сърцето ми запя,
от тази песен нежна
разцъфнаха цветя.

Но песента замлъкна,
човека не познах,
наоколо се мръкна,
мъката разбрах.

В грях ме обвиниха,
на дявол подчинена  бях,
бягаше от мене,
събуждах в него страх.

Защо така прие ме
 не като любов.
Защо от страх трепери,
не чува моя зов.

А любовта живее
измъчена  в нас.
Трябва ли да оцелее,
това се питам аз?               

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??