Обвинена в грях
Обвинена в грях
Неволно аз се влюбих,
не търсих любовта,
свободата си загубих,
но радостта познах.
Любовта не пита
искаш ли я ти,
внезапно те връхлита,
събужда в теб мечти.
Приех я като песен,
сърцето ми запя,
от тази песен нежна
разцъфнаха цветя.
Но песента замлъкна,
човека не познах,
наоколо се мръкна,
мъката разбрах.
В грях ме обвиниха,
на дявол подчинена бях,
бягаше от мене,
събуждах в него страх.
Защо така прие ме
не като любов.
Защо от страх трепери,
не чува моя зов.
А любовта живее
измъчена в нас.
Трябва ли да оцелее,
това се питам аз?
Неволно аз се влюбих,
не търсих любовта,
свободата си загубих,
но радостта познах.
Любовта не пита
искаш ли я ти,
внезапно те връхлита,
събужда в теб мечти.
Приех я като песен,
сърцето ми запя,
от тази песен нежна
разцъфнаха цветя.
Но песента замлъкна,
човека не познах,
наоколо се мръкна,
мъката разбрах.
В грях ме обвиниха,
на дявол подчинена бях,
бягаше от мене,
събуждах в него страх.
Защо така прие ме
не като любов.
Защо от страх трепери,
не чува моя зов.
А любовта живее
измъчена в нас.
Трябва ли да оцелее,
това се питам аз?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
