26 нояб. 2019 г., 23:51

Обвиняват те за всичко

603 0 0

ОБВИНЯВАТ ТЕ ЗА ВСИЧКО

 

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.

 

Не ти си виновен. Човекът те създава.
От основи, до покрив бавно те гради.
Дали от камък, желязо, или кал и плява,
зависи от възможности и светли мечти.

 

Вятър и вода ли, или къртици и подлости
подриват основите на недоградени домове.
Вихърът-надмощие покривните плоскости
отнася в незнайни свои подземни светове.

 

И ти, Животе, ставаш отчайващ, ужасен,
бездомен, бездуховен, безверен, жесток,
защото човекът от порива си страстен
гради те отново безлюбовен, глух, безок.

 

Човешкото безумие кръвта ти пролива,
продадено на сатанинската луда власт.
Обществото, незащитено, бавно умира.
Чува ли някой воят му, заглушения глас?

 

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
Човечеството по цялото земно кълбо
създава светлината в душите и тиранството...

 

26 11 2015
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...