26.11.2019 г., 23:51

Обвиняват те за всичко

599 0 0

ОБВИНЯВАТ ТЕ ЗА ВСИЧКО

 

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.

 

Не ти си виновен. Човекът те създава.
От основи, до покрив бавно те гради.
Дали от камък, желязо, или кал и плява,
зависи от възможности и светли мечти.

 

Вятър и вода ли, или къртици и подлости
подриват основите на недоградени домове.
Вихърът-надмощие покривните плоскости
отнася в незнайни свои подземни светове.

 

И ти, Животе, ставаш отчайващ, ужасен,
бездомен, бездуховен, безверен, жесток,
защото човекът от порива си страстен
гради те отново безлюбовен, глух, безок.

 

Човешкото безумие кръвта ти пролива,
продадено на сатанинската луда власт.
Обществото, незащитено, бавно умира.
Чува ли някой воят му, заглушения глас?

 

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
Човечеството по цялото земно кълбо
създава светлината в душите и тиранството...

 

26 11 2015
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...