8 сент. 2007 г., 12:23

Обяснение

943 0 28

Обяснение


Ти си кристална,

преливаш от нежност,

топла и ласкава,

понякога – снежна.

Дълбока си, мамеща,

придърпваш очите ми

навътре, в дълбокото.

Бледнеят и изгревът,

и тъмноокият залез

пред тази загадъчност –

дива и палеща.

И си недокосната,

тънка и светеща,

като омагьосана

от млада вълшебница,

защото в недрата ти

трептят заклинания,

които разтапят ме

и ме сливат с безкрая.

И те обичам,

още не зърнала

твоите меки,

добри очертания.

Защото си моята

още несбъдната,

най-съвършената...

фотография.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...