Sep 8, 2007, 12:23 PM

Обяснение

  Poetry
945 0 28

Обяснение


Ти си кристална,

преливаш от нежност,

топла и ласкава,

понякога – снежна.

Дълбока си, мамеща,

придърпваш очите ми

навътре, в дълбокото.

Бледнеят и изгревът,

и тъмноокият залез

пред тази загадъчност –

дива и палеща.

И си недокосната,

тънка и светеща,

като омагьосана

от млада вълшебница,

защото в недрата ти

трептят заклинания,

които разтапят ме

и ме сливат с безкрая.

И те обичам,

още не зърнала

твоите меки,

добри очертания.

Защото си моята

още несбъдната,

най-съвършената...

фотография.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...