Sep 8, 2007, 12:23 PM

Обяснение

  Poetry
948 0 28

Обяснение


Ти си кристална,

преливаш от нежност,

топла и ласкава,

понякога – снежна.

Дълбока си, мамеща,

придърпваш очите ми

навътре, в дълбокото.

Бледнеят и изгревът,

и тъмноокият залез

пред тази загадъчност –

дива и палеща.

И си недокосната,

тънка и светеща,

като омагьосана

от млада вълшебница,

защото в недрата ти

трептят заклинания,

които разтапят ме

и ме сливат с безкрая.

И те обичам,

още не зърнала

твоите меки,

добри очертания.

Защото си моята

още несбъдната,

най-съвършената...

фотография.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...