Обяснение

29 июл. 2014 г., 21:07

Поэзия

501 0 2

В тишината има думи, още неопитомени.

Всяка търси свое място.

Даже речника на Мелпомена

сме запълнили... И им е тясно.

Затова освирепяват -

давят слабите поети.

Трупове се виждат нощем

сред мастилени полета.

Влизат в мислите, в устите

на невинни и ги карат

да ги вплитат в изречения,

пълни с фалш и със поквара.

В този тъмен край не светят

овехтелите желания.

Първо пърхат, после кретат,

сетне чезнат с издихания.

Само волята остава,

зида своите коптори.

И залоства в тях илюзии

за предалите ни хора.

Тя е сила неуморна -

да намразваш, да обичаш.

Да гориш, да се прераждаш,

да се вричаш и отричаш.

Силата да не изричаш

неопитомено слово,

а да вярваш и да търсиш

в своя микросвят опора.