Обяснение
В тишината има думи, още неопитомени.
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват -
давят слабите поети.
Трупове се виждат нощем
сред мастилени полета.
Влизат в мислите, в устите
на невинни и ги карат
да ги вплитат в изречения,
пълни с фалш и със поквара.
В този тъмен край не светят
овехтелите желания.
Първо пърхат, после кретат,
сетне чезнат с издихания.
Само волята остава,
зида своите коптори.
И залоства в тях илюзии
за предалите ни хора.
Тя е сила неуморна -
да намразваш, да обичаш.
Да гориш, да се прераждаш,
да се вричаш и отричаш.
Силата да не изричаш
неопитомено слово,
а да вярваш и да търсиш
в своя микросвят опора.
© Константин Дренски All rights reserved.
