17 нояб. 2008 г., 08:32

Обяздих огъня (Бях гореща)

1.5K 0 30

Обяздих огъня

(Бях гореща)

 

Обяздих огъня.

Подгоних ветровете,

докато

мътно-огледална

се разлях.

По калните очи

познах се.

Отдалече.

Във тях неискана

се стекох.

И изтлях.

Попих със устни

пепелна жарава.

Снежинково

се пръснах върху тях.

Подслон намерих

в топлата ти

пазва.

А в студ премръзнах.

И не дишах.

И не спях.

Два черни облака

обесиха небето.

И прогориха го със

изгревни лъчи.

Прошепваше ме

клетвено

морето,

залязло в дланите

на моите мечти.

Проскубах си

несъстоялите се

срещи,

с молитва в твоя глас

се разпилях.

В дъгата се облякох.

Бях гореща.

Но в леден

ноемврийски дъжд

умрях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами много си талантлива! че и търновка
  • Не знам какво да кажа, но това, което прочетох, ме възхити!!! Много обичам да пиша за огъня и за вятъра:

    Обяздих огъня.

    Подгоних ветровете,

    Струва ми се, че имаме сродни души. И мен също ме убива ноемрийският дъжд. Много ми хареса финалът:

    В дъгата се облякох.

    Бях гореща.

    Но в леден

    ноемврийски дъжд

    умрях...

    От мен 6 с десетина плюса!
  • Хареса ми!
  • Нека не угасва огънят в душата ти...Долових болка...
  • Благодаря ви, че пак сте се спрели тук, за да прочетете и коментирате!
    Радвам ви се!

    Ани, честно казано си мисля, че съм още далеч от съвършенството, доволна съм, че се е харесал стихът
    Веси, Мими - прегръщам ви! Благодаря! Ще кажа същото, което казах и на Ани.
    Венци, аз не съм си тръгвала, за да се връщам Просто известно време откъсване... от всичко и всички. Човек има такава нужда понякога.
    Ели, радвам се, че ти е харесало. Този стих го написах преди около две седмици, явно просто му дойде времето да за редакция и публикация... А за кусурите - тях винаги ги има, дано поне не са много големи. Пък и винаги може да мине на нова редакция

    Поздрави и прегръдки за всички!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...