Nov 17, 2008, 8:32 AM

Обяздих огъня (Бях гореща)

  Poetry
1.5K 0 30

Обяздих огъня

(Бях гореща)

 

Обяздих огъня.

Подгоних ветровете,

докато

мътно-огледална

се разлях.

По калните очи

познах се.

Отдалече.

Във тях неискана

се стекох.

И изтлях.

Попих със устни

пепелна жарава.

Снежинково

се пръснах върху тях.

Подслон намерих

в топлата ти

пазва.

А в студ премръзнах.

И не дишах.

И не спях.

Два черни облака

обесиха небето.

И прогориха го със

изгревни лъчи.

Прошепваше ме

клетвено

морето,

залязло в дланите

на моите мечти.

Проскубах си

несъстоялите се

срещи,

с молитва в твоя глас

се разпилях.

В дъгата се облякох.

Бях гореща.

Но в леден

ноемврийски дъжд

умрях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ами много си талантлива! че и търновка
  • Не знам какво да кажа, но това, което прочетох, ме възхити!!! Много обичам да пиша за огъня и за вятъра:

    Обяздих огъня.

    Подгоних ветровете,

    Струва ми се, че имаме сродни души. И мен също ме убива ноемрийският дъжд. Много ми хареса финалът:

    В дъгата се облякох.

    Бях гореща.

    Но в леден

    ноемврийски дъжд

    умрях...

    От мен 6 с десетина плюса!
  • Хареса ми!
  • Нека не угасва огънят в душата ти...Долових болка...
  • Благодаря ви, че пак сте се спрели тук, за да прочетете и коментирате!
    Радвам ви се!

    Ани, честно казано си мисля, че съм още далеч от съвършенството, доволна съм, че се е харесал стихът
    Веси, Мими - прегръщам ви! Благодаря! Ще кажа същото, което казах и на Ани.
    Венци, аз не съм си тръгвала, за да се връщам Просто известно време откъсване... от всичко и всички. Човек има такава нужда понякога.
    Ели, радвам се, че ти е харесало. Този стих го написах преди около две седмици, явно просто му дойде времето да за редакция и публикация... А за кусурите - тях винаги ги има, дано поне не са много големи. Пък и винаги може да мине на нова редакция

    Поздрави и прегръдки за всички!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...