Обяздих огъня (Бях гореща)
Обяздих огъня
(Бях гореща)
Обяздих огъня.
Подгоних ветровете,
докато
мътно-огледална
се разлях.
По калните очи
познах се.
Отдалече.
Във тях неискана
се стекох.
И изтлях.
Попих със устни
пепелна жарава.
Снежинково
се пръснах върху тях.
Подслон намерих
в топлата ти
пазва.
А в студ премръзнах.
И не дишах.
И не спях.
Два черни облака
обесиха небето.
И прогориха го със
изгревни лъчи.
Прошепваше ме
клетвено
морето,
залязло в дланите
на моите мечти.
Проскубах си
несъстоялите се
срещи,
с молитва в твоя глас
се разпилях.
В дъгата се облякох.
Бях гореща.
Но в леден
ноемврийски дъжд
умрях...
© Елмира Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ами много си талантлива! че и търновка
-
Не знам какво да кажа, но това, което прочетох, ме възхити!!! Много обичам да пиша за огъня и за вятъра:
Обяздих огъня.
Подгоних ветровете,
Струва ми се, че имаме сродни души. И мен също ме убива ноемрийският дъжд. Много ми хареса финалът:
В дъгата се облякох.
Бях гореща.
Но в леден
ноемврийски дъжд
умрях...
От мен 6 с десетина плюса! -
Хареса ми!
-
Нека не угасва огънят в душата ти...Долових болка...
-
Благодаря ви, че пак сте се спрели тук, за да прочетете и коментирате!
Радвам ви се!
Ани, честно казано си мисля, че съм още далеч от съвършенството, доволна съм, че се е харесал стихът
Веси, Мими - прегръщам ви! Благодаря! Ще кажа същото, което казах и на Ани.
Венци, аз не съм си тръгвала, за да се връщам Просто известно време откъсване... от всичко и всички. Човек има такава нужда понякога.
Ели, радвам се, че ти е харесало. Този стих го написах преди около две седмици, явно просто му дойде времето да за редакция и публикация... А за кусурите - тях винаги ги има, дано поне не са много големи. Пък и винаги може да мине на нова редакция
Поздрави и прегръдки за всички! -
И тук няма да коментирам!
Дойде ми в повече май...
Аплодисменти! -
Поредният разкошен твой стих...
-
Това, може би, е стихотворението, което най-много ми е харесало от теб.
Поздравявам те за него! Прекрасно е!
Единствено това "проскубах" малко не ми хареса като дума, но това да е кусура... -
Браво, Елмира!
-
прочетох ...
-
'Айде възкръсвай вече!
Харесах!
Поздрави! -
!!!
Много ми хареса! -
Наистина силно!!!Поздрави
-
едно много силно завръщане , Елмира !!! welcome back !
-
"По калните очи
познах се.
Отдалече.
Във тях неискана
се стекох.
И изтлях."
Стихийно! Харесах! -
"..Бях гореща.
Но в леден
ноемврийски дъжд
умрях..."...Великолепен стих...Много ми хареса
-
Леле, шедьовър!!!!Поздрав!
-
Браво...!
с обич, Елмира... -
Съвършено е!
Настръхнах! -
Изключителен стих, много ми хареса! Поздрави, Мира!
-
"Но нека вярата..." Поздрави!
-
Целят стих е изпипан, има сила, носи емоция, чете се на един дъх... Май е най-доброто, на което съм попадала тия дни. Браво!!!
-
Прекрасно!
-
"Два черни облака
обесиха небето.
И прогориха го със
изгревни лъчи."
Пишеш невероятно силно и красиво!
Чета вече няколко пъти...и отново... -
Изключително пишеш - чуствам, че втора кожа ме стегна, браво!!!
-
Поздрави за силния стих!
" В дъгата се облякох.
Бях гореща.
Но в леден
ноемврийски дъжд
умрях..."- бъди винаги гореща... -
Жива си, щом пишеш такива стихове!
Прегръщам те, мило момиче! -
Вълшебство е този стих, макар и тъжно!Поздрави!
-
Снежинково
се пръснах...
* * *
Много ми хареса! Браво! -
Проскубах си несъстоялите се срещи...-това ми влезе венозно! И аз така правя-плевелите ги махам! Браво ти! Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
