17 nov 2008, 8:32

Обяздих огъня (Бях гореща)

  Poesía
1.5K 0 30

Обяздих огъня

(Бях гореща)

 

Обяздих огъня.

Подгоних ветровете,

докато

мътно-огледална

се разлях.

По калните очи

познах се.

Отдалече.

Във тях неискана

се стекох.

И изтлях.

Попих със устни

пепелна жарава.

Снежинково

се пръснах върху тях.

Подслон намерих

в топлата ти

пазва.

А в студ премръзнах.

И не дишах.

И не спях.

Два черни облака

обесиха небето.

И прогориха го със

изгревни лъчи.

Прошепваше ме

клетвено

морето,

залязло в дланите

на моите мечти.

Проскубах си

несъстоялите се

срещи,

с молитва в твоя глас

се разпилях.

В дъгата се облякох.

Бях гореща.

Но в леден

ноемврийски дъжд

умрях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ами много си талантлива! че и търновка
  • Не знам какво да кажа, но това, което прочетох, ме възхити!!! Много обичам да пиша за огъня и за вятъра:

    Обяздих огъня.

    Подгоних ветровете,

    Струва ми се, че имаме сродни души. И мен също ме убива ноемрийският дъжд. Много ми хареса финалът:

    В дъгата се облякох.

    Бях гореща.

    Но в леден

    ноемврийски дъжд

    умрях...

    От мен 6 с десетина плюса!
  • Хареса ми!
  • Нека не угасва огънят в душата ти...Долових болка...
  • Благодаря ви, че пак сте се спрели тук, за да прочетете и коментирате!
    Радвам ви се!

    Ани, честно казано си мисля, че съм още далеч от съвършенството, доволна съм, че се е харесал стихът
    Веси, Мими - прегръщам ви! Благодаря! Ще кажа същото, което казах и на Ани.
    Венци, аз не съм си тръгвала, за да се връщам Просто известно време откъсване... от всичко и всички. Човек има такава нужда понякога.
    Ели, радвам се, че ти е харесало. Този стих го написах преди около две седмици, явно просто му дойде времето да за редакция и публикация... А за кусурите - тях винаги ги има, дано поне не са много големи. Пък и винаги може да мине на нова редакция

    Поздрави и прегръдки за всички!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...