17.11.2008 г., 8:32 ч.

Обяздих огъня (Бях гореща) 

  Поезия
1160 0 30

Обяздих огъня

(Бях гореща)

 

Обяздих огъня.

Подгоних ветровете,

докато

мътно-огледална

се разлях.

По калните очи

познах се.

Отдалече.

Във тях неискана

се стекох.

И изтлях.

Попих със устни

пепелна жарава.

Снежинково

се пръснах върху тях.

Подслон намерих

в топлата ти

пазва.

А в студ премръзнах.

И не дишах.

И не спях.

Два черни облака

обесиха небето.

И прогориха го със

изгревни лъчи.

Прошепваше ме

клетвено

морето,

залязло в дланите

на моите мечти.

Проскубах си

несъстоялите се

срещи,

с молитва в твоя глас

се разпилях.

В дъгата се облякох.

Бях гореща.

Но в леден

ноемврийски дъжд

умрях...

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ами много си талантлива! че и търновка
  • Не знам какво да кажа, но това, което прочетох, ме възхити!!! Много обичам да пиша за огъня и за вятъра:

    Обяздих огъня.

    Подгоних ветровете,

    Струва ми се, че имаме сродни души. И мен също ме убива ноемрийският дъжд. Много ми хареса финалът:

    В дъгата се облякох.

    Бях гореща.

    Но в леден

    ноемврийски дъжд

    умрях...

    От мен 6 с десетина плюса!
  • Хареса ми!
  • Нека не угасва огънят в душата ти...Долових болка...
  • Благодаря ви, че пак сте се спрели тук, за да прочетете и коментирате!
    Радвам ви се!

    Ани, честно казано си мисля, че съм още далеч от съвършенството, доволна съм, че се е харесал стихът
    Веси, Мими - прегръщам ви! Благодаря! Ще кажа същото, което казах и на Ани.
    Венци, аз не съм си тръгвала, за да се връщам Просто известно време откъсване... от всичко и всички. Човек има такава нужда понякога.
    Ели, радвам се, че ти е харесало. Този стих го написах преди около две седмици, явно просто му дойде времето да за редакция и публикация... А за кусурите - тях винаги ги има, дано поне не са много големи. Пък и винаги може да мине на нова редакция

    Поздрави и прегръдки за всички!
  • И тук няма да коментирам!
    Дойде ми в повече май...
    Аплодисменти!
  • Поредният разкошен твой стих...
  • Това, може би, е стихотворението, което най-много ми е харесало от теб.
    Поздравявам те за него! Прекрасно е!
    Единствено това "проскубах" малко не ми хареса като дума, но това да е кусура...
  • Браво, Елмира!
  • прочетох ...
  • 'Айде възкръсвай вече!
    Харесах!
    Поздрави!
  • !!!
    Много ми хареса!
  • Наистина силно!!!Поздрави
  • едно много силно завръщане , Елмира !!! welcome back !
  • "По калните очи

    познах се.

    Отдалече.

    Във тях неискана

    се стекох.

    И изтлях."

    Стихийно! Харесах!
  • "..Бях гореща.
    Но в леден
    ноемврийски дъжд
    умрях..."...Великолепен стих...Много ми хареса
  • Леле, шедьовър!!!!Поздрав!
  • Браво...!
    с обич, Елмира...
  • Съвършено е!
    Настръхнах!
  • Изключителен стих, много ми хареса! Поздрави, Мира!
  • "Но нека вярата..." Поздрави!
  • Целят стих е изпипан, има сила, носи емоция, чете се на един дъх... Май е най-доброто, на което съм попадала тия дни. Браво!!!
  • Прекрасно!
  • "Два черни облака

    обесиха небето.

    И прогориха го със

    изгревни лъчи."
    Пишеш невероятно силно и красиво!
    Чета вече няколко пъти...и отново...
  • Изключително пишеш - чуствам, че втора кожа ме стегна, браво!!!
  • Поздрави за силния стих!
    " В дъгата се облякох.
    Бях гореща.
    Но в леден
    ноемврийски дъжд
    умрях..."- бъди винаги гореща...
  • Жива си, щом пишеш такива стихове!
    Прегръщам те, мило момиче!
  • Вълшебство е този стих, макар и тъжно!Поздрави!
  • Снежинково
    се пръснах...
    * * *
    Много ми хареса! Браво!
  • Проскубах си несъстоялите се срещи...-това ми влезе венозно! И аз така правя-плевелите ги махам! Браво ти! Зем.
Предложения
: ??:??