17.11.2008 г., 8:32

Обяздих огъня (Бях гореща)

1.5K 0 30

Обяздих огъня

(Бях гореща)

 

Обяздих огъня.

Подгоних ветровете,

докато

мътно-огледална

се разлях.

По калните очи

познах се.

Отдалече.

Във тях неискана

се стекох.

И изтлях.

Попих със устни

пепелна жарава.

Снежинково

се пръснах върху тях.

Подслон намерих

в топлата ти

пазва.

А в студ премръзнах.

И не дишах.

И не спях.

Два черни облака

обесиха небето.

И прогориха го със

изгревни лъчи.

Прошепваше ме

клетвено

морето,

залязло в дланите

на моите мечти.

Проскубах си

несъстоялите се

срещи,

с молитва в твоя глас

се разпилях.

В дъгата се облякох.

Бях гореща.

Но в леден

ноемврийски дъжд

умрях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами много си талантлива! че и търновка
  • Не знам какво да кажа, но това, което прочетох, ме възхити!!! Много обичам да пиша за огъня и за вятъра:

    Обяздих огъня.

    Подгоних ветровете,

    Струва ми се, че имаме сродни души. И мен също ме убива ноемрийският дъжд. Много ми хареса финалът:

    В дъгата се облякох.

    Бях гореща.

    Но в леден

    ноемврийски дъжд

    умрях...

    От мен 6 с десетина плюса!
  • Хареса ми!
  • Нека не угасва огънят в душата ти...Долових болка...
  • Благодаря ви, че пак сте се спрели тук, за да прочетете и коментирате!
    Радвам ви се!

    Ани, честно казано си мисля, че съм още далеч от съвършенството, доволна съм, че се е харесал стихът
    Веси, Мими - прегръщам ви! Благодаря! Ще кажа същото, което казах и на Ани.
    Венци, аз не съм си тръгвала, за да се връщам Просто известно време откъсване... от всичко и всички. Човек има такава нужда понякога.
    Ели, радвам се, че ти е харесало. Този стих го написах преди около две седмици, явно просто му дойде времето да за редакция и публикация... А за кусурите - тях винаги ги има, дано поне не са много големи. Пък и винаги може да мине на нова редакция

    Поздрави и прегръдки за всички!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...