19 сент. 2006 г., 22:40

Объркан

1.1K 0 3

 

                                                               ОБЪРКАН

 

                                               Ти мислиш си, че хората разбираш,

                                               че опит имаш и че знаеш как

                                               доверие и вяра да събираш,

                                               а да раздаваш честност, мяра, такт.

                                               Учудва те все повече обаче

                                               човекът, който знаеш уж добре -

                                               обръща всичко в теб и то така, че

                                               разтурва мисли, сякаш, че дете…

 

                                               Оставя те уплашен и незнаещ,

                                               замислен, неразбиращ, неразбран

                                               и тръгва си той след това, нехаещ,

                                               а ти стоиш със мисли във капан…

 

                                               И питаш се дали да преустройваш

                                               нагласи нови, чужди досега

                                               и струва ли си ум да пренастройваш

                                               заради странни хора и дела?

 

                                               По-лесно е да кажеш: “Не, не мога,

                                               аз хората сред мен да разбера!”

                                               вода да плиснеш ти във този огън,

                                               да заживееш на повърхността…

 

                                               Но будният ти ум не те оставя

                                               отново питаш се “защо” и “как”,

                                               “дали”, “кога” ,”понеже”,”как да правя”

                                               и търсиш светлина във този мрак…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...