19.09.2006 г., 22:40

Объркан

1.1K 0 3

 

                                                               ОБЪРКАН

 

                                               Ти мислиш си, че хората разбираш,

                                               че опит имаш и че знаеш как

                                               доверие и вяра да събираш,

                                               а да раздаваш честност, мяра, такт.

                                               Учудва те все повече обаче

                                               човекът, който знаеш уж добре -

                                               обръща всичко в теб и то така, че

                                               разтурва мисли, сякаш, че дете…

 

                                               Оставя те уплашен и незнаещ,

                                               замислен, неразбиращ, неразбран

                                               и тръгва си той след това, нехаещ,

                                               а ти стоиш със мисли във капан…

 

                                               И питаш се дали да преустройваш

                                               нагласи нови, чужди досега

                                               и струва ли си ум да пренастройваш

                                               заради странни хора и дела?

 

                                               По-лесно е да кажеш: “Не, не мога,

                                               аз хората сред мен да разбера!”

                                               вода да плиснеш ти във този огън,

                                               да заживееш на повърхността…

 

                                               Но будният ти ум не те оставя

                                               отново питаш се “защо” и “как”,

                                               “дали”, “кога” ,”понеже”,”как да правя”

                                               и търсиш светлина във този мрак…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...