6 февр. 2008 г., 09:22

Объркано дете 

  Поэзия » Белые стихи
700 0 2
И мене страх ме е,
страх ме е от теб.
Страх ме е от любовта,
страх ме е да нарисувам предишния портрет,
страх ме е да бъде нейде там, с теб.
Глупост е страхът ми,
в страна на странни проявления.
В света ти място има ли за друг? За някой като мене?
Опитах да те отведа от тук,
от леговище на блудни желания и алчни мечти,
откъдето се съмнявам да чуя нечие "Остани"!
Опитах, но успях ли ми кажи?
Сърцето ми остана непокътнато от друг,
а твойто, твойто някой сгря ли?
Говориш, че си мрамор,
че сърцето в тебе камък е.
Стоиш и чакаш, но какво?
Мен ли или другата следваща "любов"?
И аз стоя и  чакам
сетния ти зов,
зов за нова доза от твоята  любов!
Адрес с еднакъв номер и молещо "Ела" -
чакаме отново от другата страна...

© Мими Креолева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??