Объркано стихотворение
Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове.
През пъстрите полета на септември,
едва достигам летвата в студа,
нима на запад вече е декември,
къде съм тръгнала сама в снега?
Поникнаха цветята ми през юни,
макар навън светът да е суров,
дали е неизбежно да се случи
една изпепеляваща ЛЮБОВ?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
