1 февр. 2022 г., 15:07

Объркано стихотворение

838 0 3

 

 

      Дойде ми сега на ум

      някой си и друг зулум.

      Ти чуди се и се май

       чудно е ,това го знай.

       Днеска кравата на двора

       в миг изхвръкна от обора,

       чак на облака се спря

       и хорце там заигра.

       Патката седи под бора

       да я гледат всички хора

       как плете си тя чорапи.

       Патенцата и със грапи

       все я чешат по гърба

       Петльо грабнал е торба

       в нея камъни да сложи -

       Шаро туй му го предложи,

       че ще тръгва надалеко

       и да му е леко.

       Две козлета,

       две момчета

       тук плетат си плитки.

       Котето пък питки

       прави хубави от кал,

       кой не ги е пожелал.

       А прасето във ботуши

       сбира ябълки и круши.

       После тръгвам към гората

       по пътечката позната.

       Баба Меца във реката

       плува,рибки гони.

       Кума Лиса на децата

       дава сто бонбони.

       Хубавата пъстра сврака

       хей там долу в храсталака

       дълга дупка си направи,

       сврачетата да остави.

       Зайко рипна на дървото

       що да прави то,горкото,

       че големият елен

       иска да го вземе в плен.

       После да го изяде,

       никой да не разбере.

       Чудно,чудно,що се случи,

       стих особен се получи.

       Разплети го ти завчас,

       сам не мога аз.

     

 

 

       зулум- насилие -в случая -комично,изкривяване на действителността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...