Объркано стихотворение
Дойде ми сега на ум
някой си и друг зулум.
Ти чуди се и се май
чудно е ,това го знай.
Днеска кравата на двора
в миг изхвръкна от обора,
чак на облака се спря
и хорце там заигра.
Патката седи под бора
да я гледат всички хора
как плете си тя чорапи.
Патенцата и със грапи
все я чешат по гърба
Петльо грабнал е торба
в нея камъни да сложи -
Шаро туй му го предложи,
че ще тръгва надалеко
и да му е леко.
Две козлета,
две момчета
тук плетат си плитки.
Котето пък питки
прави хубави от кал,
кой не ги е пожелал.
А прасето във ботуши
сбира ябълки и круши.
После тръгвам към гората
по пътечката позната.
Баба Меца във реката
плува,рибки гони.
Кума Лиса на децата
дава сто бонбони.
Хубавата пъстра сврака
хей там долу в храсталака
дълга дупка си направи,
сврачетата да остави.
Зайко рипна на дървото
що да прави то,горкото,
че големият елен
иска да го вземе в плен.
После да го изяде,
никой да не разбере.
Чудно,чудно,що се случи,
стих особен се получи.
Разплети го ти завчас,
сам не мога аз.
зулум- насилие -в случая -комично,изкривяване на действителността.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
