30 мар. 2014 г., 22:54

обърнала съм гръб

566 0 1

Обърнала съм гръб на всичко мразено,
но май така по-лесно то забива ножът си във мен.
От мръсни пипала и тиня съм полазена
и тъна в блатото на всеки следващ, влажен ден.
Той, който е пропит с отрови на змия зарадвана,
че ти изпива живото и те оставя сух и състарен.
А лотоса дали в калта и черното ще се запази,
или и нето тя ще смие в жлъчния си плен?
Завистници, с убийство, въоръжени във главата си -
набутват те безвременно във змийския корем.
А ти, човешки и отчаяно, крещиш правата си -
пред правдата - да те спаси от сярата, на хапки разграден.
Убиват ме и давят - чуждите очи - отровни са,
прокажено разкапват в мен туй що е тлен.
А гнусотията, в завистници прииждащи, талази се -
удавя ме с бълбукащият гмеш, студен.
А лотоса, дали изгнива сдъвкан или сгазен,
или със вярата си утопична бива подлепен?
И колко още аз ще бъда мразена -
затуй, че се не влюбвам в фалша, със усмивки подплатен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...