30 мар. 2014 г., 22:54

обърнала съм гръб

572 0 1

Обърнала съм гръб на всичко мразено,
но май така по-лесно то забива ножът си във мен.
От мръсни пипала и тиня съм полазена
и тъна в блатото на всеки следващ, влажен ден.
Той, който е пропит с отрови на змия зарадвана,
че ти изпива живото и те оставя сух и състарен.
А лотоса дали в калта и черното ще се запази,
или и нето тя ще смие в жлъчния си плен?
Завистници, с убийство, въоръжени във главата си -
набутват те безвременно във змийския корем.
А ти, човешки и отчаяно, крещиш правата си -
пред правдата - да те спаси от сярата, на хапки разграден.
Убиват ме и давят - чуждите очи - отровни са,
прокажено разкапват в мен туй що е тлен.
А гнусотията, в завистници прииждащи, талази се -
удавя ме с бълбукащият гмеш, студен.
А лотоса, дали изгнива сдъвкан или сгазен,
или със вярата си утопична бива подлепен?
И колко още аз ще бъда мразена -
затуй, че се не влюбвам в фалша, със усмивки подплатен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...