Оцелял
Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен,
небето гневно с гръм ли го удари?
Стотици врани – черни нестинари,
щастливи грачат и предвкусват тлен.
А някакъв цветец невзрачен там,
надига в пепелището челцето,
незнайно как, е оцелял, но ето,
за бъмбарче самотно той е храм.
Такъв е той – животът и комай,
когато всичко черно ти изглежда,
ако не губиш вяра и надежда,
поет ли си, такъв ще си докрай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
