Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
Oct 24, 2022, 5:57 PM

Оцелял 

  Poetry » Phylosophy
499 1 4

Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.

Самотен трън до черно овъглен,
небето гневно с гръм ли го удари?
Стотици врани – черни нестинари,
щастливи грачат и предвкусват тлен.

А някакъв цветец невзрачен там,
надига в пепелището челцето,
незнайно как, е оцелял, но ето,
за бъмбарче самотно той е храм.

Такъв е той – животът и комай,
когато всичко черно ти изглежда,
ако не губиш вяра и надежда,
поет ли си, такъв ще си докрай.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??