Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
24.10.2022 г., 17:57 ч.

Оцелял 

  Поезия » Философска
461 1 5

Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.

Самотен трън до черно овъглен,
небето гневно с гръм ли го удари?
Стотици врани – черни нестинари,
щастливи грачат и предвкусват тлен.

А някакъв цветец невзрачен там,
надига в пепелището челцето,
незнайно как, е оцелял, но ето,
за бъмбарче самотно той е храм.

Такъв е той – животът и комай,
когато всичко черно ти изглежда,
ако не губиш вяра и надежда,
поет ли си, такъв ще си докрай.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??