Тъжни дни, облачни дни, дни.
Носталгията замъглява спомените ми.
Очите се пълнят със сълзи,
когато сърцето се свива
пред въздишката на дните,
които бяха, които са, които ще дойдат.
Никой не е роден да усеща,
че душата се разкъсва,
но дългият коридор на живота,
разклонява се пред очите ни,
и един ден се стига до точката,
където връщането, не е опция. ...