Оцеляване

Поэзия » Любовная, Оды и поэмы

781 1 5

Няма да крещя!

Дори и няма да извикам!

Аз уморих се от крещене!

От викане,... дори и нямо...

Уморих се...

А ти си глух!

И сляп си...

И бездушен...

И жесток...

Такава комбинация е смъртоносна!...

Убива всичко!...

И как да си говорим за любов!?

Каква любов?

Аз уморих се!

Не,... няма да крещя!

И няма даже да извикам,

докато ти си тук...

Ала когато си отидеш...

Когато моят свят напуснеш...

И пътната врата затвориш...

На най-високият до мене връх,

ще се кача...

И ще извикам с гърло цяло...

Та цял свят да ме чуе...

Живот, аз тук съм!

Тук съм!!!

Оцелях!

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

12/12/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

angel-ina (Ангелина Стойчева)

Валя, миличка на сто процента те разбирам...без значение теб...или героинята... усетих...съпреживях!!! Хубавото в случая е, че се вижда края... а върхът е мястото , откъдето се вижда най-надалеко.❤️

2021-01-16T16:35:18+02:00
ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Скитница💖от мен за теб!

2020-12-17T20:57:51+02:00
Скитницa

И този стих, както и другите, крещи от болка...
Оцеляване...
Не чакай да затвори пътната врата, отвория ти и извикай на Живота, това, което чувстваш!
Прегръдка от мен! 💖

2020-12-17T16:05:04+02:00
ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Благодаря 🤗Друга дума ?🤔

2020-12-17T14:39:44+02:00
генек (Георги Коновски)

Приятно...

2020-12-17T10:48:54+02:00