ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
17.12.2020 г., 10:48 ч.

Оцеляване 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
568 1 5

 

Няма да крещя!

Дори и няма да извикам!

Аз уморих се от крещене!

От викане,... дори и нямо...

Уморих се...

А ти си глух!

И сляп си...

И бездушен...

И жесток...

Такава комбинация е смъртоносна!...

Убива всичко!...

И как да си говорим за любов!?

Каква любов?

Аз уморих се!

Не,... няма да крещя!

И няма даже да извикам,

докато ти си тук...

Ала когато си отидеш...

Когато моят свят напуснеш...

И пътната врата затвориш...

На най-високият до мене връх,

ще се кача...

И ще извикам с гърло цяло...

Та цял свят да ме чуе...

Живот, аз тук съм!

Тук съм!!!

Оцелях!

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

12/12/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Валя, миличка на сто процента те разбирам...без значение теб...или героинята... усетих...съпреживях!!! Хубавото в случая е, че се вижда края... а върхът е мястото , откъдето се вижда най-надалеко.❤️
  • Скитница💖от мен за теб!
  • И този стих, както и другите, крещи от болка...
    Оцеляване...
    Не чакай да затвори пътната врата, отвория ти и извикай на Живота, това, което чувстваш!
    Прегръдка от мен! 💖
  • Благодаря 🤗Друга дума ?🤔
  • Приятно...
Предложения
: ??:??