12 янв. 2012 г., 18:25

Оцеляване 

  Поэзия
791 0 11

Изтъня на душата ми бялата риза,

тук-таме се прокъса, разпра,

и през малките дупчици влязла,

се завихри виелица ледена, зла.

От мечтите й лед на шушулки прокапа,

вълчи вой се провря в тишината

и проплака, от болка се сгуши,

сви си птича хралупа в студа.

 

Но й бодвам все още наесен кокичета,

минзухар, кукуряк и зелена трева.

И напролет, от слънцето кърпена

и изпрана със снежна вода,

ще раздава букетчета дъхави –

позакърпена,

         остаряла,

                 но все още бяла!

Оцелялата моя Душа!

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??