Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен -
пожар от чувства, страсти
между сърцето и ума…
Ала познавам любовта
и в обич укротена,
когато огънят от двама се опитоми,
когато заедно дишате и пука ти за нея
(или него),
когато нужни сте си и
допълвате се като рима в стих…
Защото да си влюбен е различно от обичане.
Две състояния различни на духа.
Какво е обич ли?
Година след година
без думи да ти шепне на заспиване:
„До теб съм и без теб не мога,
добре ми е така“!
Колко жалко е до пепел да се угаси
чувство, бременно със обич…
Да обречеш на вечен студ
любов такава…
Помни, че всеки в любовта гори,
но оценява се
чрез обичта жаравата!
© Даниела Виткова Все права защищены