Отмина времето. Отмина,
когато мойте стихове,
не бяха писани в чужбина...
Какво чужбината ми взе?..
И ходех сам по градовете
да ги разказвам със душа...
Сега наричат ме – поете,
но на кого да ги чета?
Не съм поет. Не търся слава.
Споделям всичко в Интернет.
Когато себе си раздавам,
забравят ме, че съм човек.
Вярвам в срещите на живо,
усещам дъх, усещам пулс...
Не ме забравяйте. Не бива.
На живо, словото е с вкус.
Очаквам вашите покани.
Ще рецитирам от сърце.
Поезията да остане
с описаното си лице.
Дали съм остарял, не зная.
Но знам, че вярвам в чудеса.
За живи срещи, днес мечтая
от себе си да раздада.
© Валентин Йорданов Все права защищены