valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
19 июл. 2019 г., 18:16

Очаквам вашите покани

769 0 1

Отмина времето. Отмина,

когато мойте стихове,

не бяха писани в чужбина...

Какво чужбината ми взе?..

 

И ходех сам по градовете

да ги разказвам със душа...

Сега наричат ме – поете,

но на кого да ги чета?

 

Не съм поет. Не търся слава.

Споделям всичко в Интернет.

Когато себе си раздавам,

забравят ме, че съм човек.

 

Вярвам в срещите на живо,

усещам дъх, усещам пулс...

Не ме забравяйте. Не бива.

На живо, словото е с вкус.

 

Очаквам вашите покани.

Ще рецитирам от сърце.

Поезията да остане

с описаното си лице.

 

Дали съм остарял, не зная.

Но знам, че вярвам в чудеса.

За живи срещи, днес мечтая

от себе си да раздада. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Точно в душата ми попаднаха тия твои мисли,Валентине,защото и аз мисля като теб.!Знаеш ли,като много млада в Лом,където съм родена ,читалището/едно от първите в България/беше с много богата дейност-театър,оперета,балет-самодейни,но участваха почки всички младежи от града.Литературната група беше много голяма и редовно се провеждаха четения,имаше много интелигенция и всичко се посещаваше.Имаше и гастроли от София и други градове.Градът живееше!Сега има някаква дребна дейност,но повече са пълни кръчмите....Стана ми мило като прочетох твоя стих,че искаш живи срещи и ми напомни за тия мои преживявания....И тук,ако не е сайта,никой не би се интересувал от стихове и авторите им,мисля!Дано ти се сбъдне мечтата!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0