19 jul 2019, 18:16

Очаквам вашите покани

  Poesía » Otra
767 0 1

Отмина времето. Отмина,

когато мойте стихове,

не бяха писани в чужбина...

Какво чужбината ми взе?..

 

И ходех сам по градовете

да ги разказвам със душа...

Сега наричат ме – поете,

но на кого да ги чета?

 

Не съм поет. Не търся слава.

Споделям всичко в Интернет.

Когато себе си раздавам,

забравят ме, че съм човек.

 

Вярвам в срещите на живо,

усещам дъх, усещам пулс...

Не ме забравяйте. Не бива.

На живо, словото е с вкус.

 

Очаквам вашите покани.

Ще рецитирам от сърце.

Поезията да остане

с описаното си лице.

 

Дали съм остарял, не зная.

Но знам, че вярвам в чудеса.

За живи срещи, днес мечтая

от себе си да раздада. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно в душата ми попаднаха тия твои мисли,Валентине,защото и аз мисля като теб.!Знаеш ли,като много млада в Лом,където съм родена ,читалището/едно от първите в България/беше с много богата дейност-театър,оперета,балет-самодейни,но участваха почки всички младежи от града.Литературната група беше много голяма и редовно се провеждаха четения,имаше много интелигенция и всичко се посещаваше.Имаше и гастроли от София и други градове.Градът живееше!Сега има някаква дребна дейност,но повече са пълни кръчмите....Стана ми мило като прочетох твоя стих,че искаш живи срещи и ми напомни за тия мои преживявания....И тук,ако не е сайта,никой не би се интересувал от стихове и авторите им,мисля!Дано ти се сбъдне мечтата!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...