19.07.2019 г., 18:16

Очаквам вашите покани

770 0 1

Отмина времето. Отмина,

когато мойте стихове,

не бяха писани в чужбина...

Какво чужбината ми взе?..

 

И ходех сам по градовете

да ги разказвам със душа...

Сега наричат ме – поете,

но на кого да ги чета?

 

Не съм поет. Не търся слава.

Споделям всичко в Интернет.

Когато себе си раздавам,

забравят ме, че съм човек.

 

Вярвам в срещите на живо,

усещам дъх, усещам пулс...

Не ме забравяйте. Не бива.

На живо, словото е с вкус.

 

Очаквам вашите покани.

Ще рецитирам от сърце.

Поезията да остане

с описаното си лице.

 

Дали съм остарял, не зная.

Но знам, че вярвам в чудеса.

За живи срещи, днес мечтая

от себе си да раздада. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно в душата ми попаднаха тия твои мисли,Валентине,защото и аз мисля като теб.!Знаеш ли,като много млада в Лом,където съм родена ,читалището/едно от първите в България/беше с много богата дейност-театър,оперета,балет-самодейни,но участваха почки всички младежи от града.Литературната група беше много голяма и редовно се провеждаха четения,имаше много интелигенция и всичко се посещаваше.Имаше и гастроли от София и други градове.Градът живееше!Сега има някаква дребна дейност,но повече са пълни кръчмите....Стана ми мило като прочетох твоя стих,че искаш живи срещи и ми напомни за тия мои преживявания....И тук,ако не е сайта,никой не би се интересувал от стихове и авторите им,мисля!Дано ти се сбъдне мечтата!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...