valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
19.07.2019 г., 18:16

Очаквам вашите покани

764 0 1

Отмина времето. Отмина,

когато мойте стихове,

не бяха писани в чужбина...

Какво чужбината ми взе?..

 

И ходех сам по градовете

да ги разказвам със душа...

Сега наричат ме – поете,

но на кого да ги чета?

 

Не съм поет. Не търся слава.

Споделям всичко в Интернет.

Когато себе си раздавам,

забравят ме, че съм човек.

 

Вярвам в срещите на живо,

усещам дъх, усещам пулс...

Не ме забравяйте. Не бива.

На живо, словото е с вкус.

 

Очаквам вашите покани.

Ще рецитирам от сърце.

Поезията да остане

с описаното си лице.

 

Дали съм остарял, не зная.

Но знам, че вярвам в чудеса.

За живи срещи, днес мечтая

от себе си да раздада. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Точно в душата ми попаднаха тия твои мисли,Валентине,защото и аз мисля като теб.!Знаеш ли,като много млада в Лом,където съм родена ,читалището/едно от първите в България/беше с много богата дейност-театър,оперета,балет-самодейни,но участваха почки всички младежи от града.Литературната група беше много голяма и редовно се провеждаха четения,имаше много интелигенция и всичко се посещаваше.Имаше и гастроли от София и други градове.Градът живееше!Сега има някаква дребна дейност,но повече са пълни кръчмите....Стана ми мило като прочетох твоя стих,че искаш живи срещи и ми напомни за тия мои преживявания....И тук,ако не е сайта,никой не би се интересувал от стихове и авторите им,мисля!Дано ти се сбъдне мечтата!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0