Рачето (Радка Йорданова)
189 1140
22 апр. 2008 г., 16:06

Очакван край 

  Поэзия
454 0 5

Седи сама и цяла в черно,

с очи по-сини от море,

усмивка бледа се проблясва

по невинното и детско личице.

 

А смъртта е толкоз близо

и я дебне зад гърба,

и нахално и се смее,

и я чака в нощта.

 

И тя, обляна в сълзи

и с черна роза в ръка,

в нощта пристъпва

и чака своята съдба.

 

Но ето, стана време

и тя с живота се прости,

реки от кръв се стичат,

а нощта болезнено мълчи.

 

 

26.11.2007 година

© Радка Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изпълнено с тягосно чувство...и завладяващо
  • Тъжно, но красиво.
  • Много тъжен, но хубав стих, браво, Ради, и добре дошла!!!
  • Много ми хареса,поздравявам те.
  • Стихът ти е прекрасен!Браво!Вероятно не си разбрала идеята заложена в моя,а тя е,че има властни хора,чието щастие е в това другите да са безлики, бездушни,безгласни същества!
    Коментарът,който си ми оставила е безсмислен!Човек затова е човек,за да се бори с егоцентризма и да раздава доброта и щастие на хората около себе си!
Предложения
: ??:??