Очакван край
Седи сама и цяла в черно,
с очи по-сини от море,
усмивка бледа се проблясва
по невинното и детско личице.
А смъртта е толкоз близо
и я дебне зад гърба,
и нахално и се смее,
и я чака в нощта.
И тя, обляна в сълзи
и с черна роза в ръка,
в нощта пристъпва
и чака своята съдба.
Но ето, стана време
и тя с живота се прости,
реки от кръв се стичат,
а нощта болезнено мълчи.
26.11.2007 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
