Седи сама и цяла в черно,
с очи по-сини от море,
усмивка бледа се проблясва
по невинното и детско личице.
А смъртта е толкоз близо
и я дебне зад гърба,
и нахално и се смее,
и я чака в нощта.
И тя, обляна в сълзи
и с черна роза в ръка,
в нощта пристъпва
и чака своята съдба.
Но ето, стана време
и тя с живота се прости,
реки от кръв се стичат,
а нощта болезнено мълчи.
26.11.2007 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
