11 мар. 2008 г., 08:20

Очакване

800 0 2
 

ОЧАКВАНЕ

 

 

Ти ли си? Какво при мен те води?

Нещо искаш да ми кажеш? Кажи!

Аз го зная, в съня си го чух,

че за мене те много боли!

 

 

Не тъжи, последните ти думи

аз забравих, помня само нас.

Дните безвъзвратно отлетели,

Ти ги пазиш? Пазя ги и аз!

 

 

Грешка няма! Имаше заблуда,

че неверен верният е бил.

След раздялата наша, сърцето заключих

и от всички ключът аз съм скрил.

 

 

Потърси го, отключи вратата!

Потърси ключа на наш`те дни!

Таз врата - преграда за душите,

две сърца оставила сами.

 

 

Те се лутат, за да се намерят.

Търсят път във зной, във дъжд, във мраз.

Не търси ключа, а дума вярна.

Знам, че чакаш. Чакам те и аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...