ОЧАКВАНЕ
Ти ли си? Какво при мен те води?
Нещо искаш да ми кажеш? Кажи!
Аз го зная, в съня си го чух,
че за мене те много боли!
Не тъжи, последните ти думи
аз забравих, помня само нас.
Дните безвъзвратно отлетели,
Ти ги пазиш? Пазя ги и аз!
Грешка няма! Имаше заблуда,
че неверен верният е бил.
След раздялата наша, сърцето заключих
и от всички ключът аз съм скрил.
Потърси го, отключи вратата!
Потърси ключа на наш`те дни!
Таз врата - преграда за душите,
две сърца оставила сами.
Те се лутат, за да се намерят.
Търсят път във зной, във дъжд, във мраз.
Не търси ключа, а дума вярна.
Знам, че чакаш. Чакам те и аз!
© Иван Иванов Все права защищены