11.03.2008 г., 8:20

Очакване

791 0 2
 

ОЧАКВАНЕ

 

 

Ти ли си? Какво при мен те води?

Нещо искаш да ми кажеш? Кажи!

Аз го зная, в съня си го чух,

че за мене те много боли!

 

 

Не тъжи, последните ти думи

аз забравих, помня само нас.

Дните безвъзвратно отлетели,

Ти ги пазиш? Пазя ги и аз!

 

 

Грешка няма! Имаше заблуда,

че неверен верният е бил.

След раздялата наша, сърцето заключих

и от всички ключът аз съм скрил.

 

 

Потърси го, отключи вратата!

Потърси ключа на наш`те дни!

Таз врата - преграда за душите,

две сърца оставила сами.

 

 

Те се лутат, за да се намерят.

Търсят път във зной, във дъжд, във мраз.

Не търси ключа, а дума вярна.

Знам, че чакаш. Чакам те и аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...