14 июл. 2007 г., 11:22

ОЧАКВАНЕ

608 0 3
Какво очаквам от живота, не зная,
какво очаквам от теб, гадая.

Пришпорвам те, живот разпиляван,
разтърсвам те, любов, отчаяна.

Събирам ти прашинки прегазени,
зареждам те с чувства зарязани.

Превземам ти усмивката крива,
поднасям ти море в раковина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, оправих го, дано да е по-добре(беще изправям ти усмивка крива).Поезията ти отива и обратно!!!
    Поздрав!!!
  • Мъничко финала трябва да видиш. Само мое мнение.
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Вечно задавани въпроси към живота и любовта...Те ни съпътстват непрекъснато...в това се крие сладостта - винаги примесена с тази горчивка от въпроси

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...