Jul 14, 2007, 11:22 AM

ОЧАКВАНЕ

  Poetry
604 0 3
Какво очаквам от живота, не зная,
какво очаквам от теб, гадая.

Пришпорвам те, живот разпиляван,
разтърсвам те, любов, отчаяна.

Събирам ти прашинки прегазени,
зареждам те с чувства зарязани.

Превземам ти усмивката крива,
поднасям ти море в раковина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, оправих го, дано да е по-добре(беще изправям ти усмивка крива).Поезията ти отива и обратно!!!
    Поздрав!!!
  • Мъничко финала трябва да видиш. Само мое мнение.
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Вечно задавани въпроси към живота и любовта...Те ни съпътстват непрекъснато...в това се крие сладостта - винаги примесена с тази горчивка от въпроси

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...