Jul 14, 2007, 11:22 AM

ОЧАКВАНЕ

  Poetry
611 0 3
Какво очаквам от живота, не зная,
какво очаквам от теб, гадая.

Пришпорвам те, живот разпиляван,
разтърсвам те, любов, отчаяна.

Събирам ти прашинки прегазени,
зареждам те с чувства зарязани.

Превземам ти усмивката крива,
поднасям ти море в раковина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, оправих го, дано да е по-добре(беще изправям ти усмивка крива).Поезията ти отива и обратно!!!
    Поздрав!!!
  • Мъничко финала трябва да видиш. Само мое мнение.
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Вечно задавани въпроси към живота и любовта...Те ни съпътстват непрекъснато...в това се крие сладостта - винаги примесена с тази горчивка от въпроси

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...