Очаквах те, ох, как те чаках...
поглеждах час след час навън,
а там валеше ситен сняг самотно,
когато чух забравения звън.

Емоцията бликна безвъзвратно,
прегърнах те, като в поредния ми блян,
завърнах се за миг обратно
и пак прикрих желанието в свян.

Сърцето парещо кат огън,
нечуващо ни вопъл, нито стон,
живота искаше, но аз не можех,
за миг докоснах те, дали е сън?

Очаквах те, ох, как те чаках...

поглеждайки живота си напред,
очаквах някога да свърши,
но винаги да си до мен и аз до теб...