3 апр. 2009 г., 09:40
Очакване
Очакване
Kаква неясна тишина
и този дъжд отвън на пръсти,
а в стаята лежи жена,
почти разголена до кръста.
Да тръгнеш ли или да спреш
на педя от леглото само
и дълго, дълго, с дъх горещ
да топлиш крехкото й рамо...
Додето нейните очи
без глас повикат те, нечуто,
и тихо първите лъчи
с рогца прозорците побутнат...
Отвън ще влезе мирис на
сено и издоено мляко.
И ти ще минеш през стена,
защото тя ще те очаква...
© Ивайло Терзийски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Да тръгнеш ли или да спреш?..." Труден въпрос. Или не? Прекрасно стихотворение. Ухаещо и топло очакване. Поздрави!
-
Прекрасен си, Бароне !
Не мога да се спра , действаш ми като наркотик .....поезията ти имам предвид !
Ей това се казва мъжка постъпка ! -
именно
-
Да!
-
!!!
-
!!!
-
Толкова е хубаво!
Аплодирам те! -
Разписвам се, че също бях тук!!!
-
Това мъж ли го написа? Ще си го отбележа!
Какво пък толкова е една стена? Ма иди го обясни на другите
Поздрав, Иво! -
... изключително образно и красиво...
Мерси! -
Мъжка постъпка! Както казва Радо, даже и през две се минава!
Благодаря за "погледа от другата страна"!...
Поздрави, Ивайло! -
!!!
-
Даже през две!
Поздрави.
-
Възхитителна поезия!
-
... "дъжд отвън на пръсти" съм... и не смея "с рогца" прозорци да побутна...
Стихът е възхитителен - може да се размишлява дълго върху написаното... -
Любовта минава винаги през стените, вляво, не през врати.
Прекрасно, Ивайло! Бъди!!! -
Йес!!!
-
ммм... ухаещо очакване...
-
Възхищение...
-
Прекрасно, невероятенстих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
