Очакване
Очакване
Kаква неясна тишина
и този дъжд отвън на пръсти,
а в стаята лежи жена,
почти разголена до кръста.
Да тръгнеш ли или да спреш
на педя от леглото само
и дълго, дълго, с дъх горещ
да топлиш крехкото й рамо...
Додето нейните очи
без глас повикат те, нечуто,
и тихо първите лъчи
с рогца прозорците побутнат...
Отвън ще влезе мирис на
сено и издоено мляко.
И ти ще минеш през стена,
защото тя ще те очаква...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Не мога да се спра , действаш ми като наркотик .....поезията ти имам предвид !
Ей това се казва мъжка постъпка !
